Законодателят

Заплати и сметки на граждани няма да се запорират известно време

За срока до прекратяването на извънредното положение всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства спират да текат, освен тези по наказателните производства. Спира се налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани, съобщава news.lex.bg.

Това се предлага във внесения лично от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и още 19 депутати от ГЕРБ Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на парламента.

С него се прекратяват всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители. И се регламентира, че след прекратяване на извънредното положение тези производства ще се образуват и обявяват отново.

Законът ограничава и нотариалните удостоверявания до спешните и неотложни заверки. И разпорежда, че Нотариалната камара осигурява поне един дежурен за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Прочитът на така написаните разпоредби поставя някои въпроси, като например дали с формулировката, че се спират процесуалните срокове по административни производства, се цели действително да не текат срокове за цялата дейност на администрацията, или само по административните дела в съдилищата.

Освен това излиза, че по време на извънредното положение няма да могат да се изповядват нотариални сделки, въпреки че нотариусите и съдиите по вписванията ще работят.

В законопроекта се възпроизвежда вече известната заповед на здравния министър Кирил Ананиев за затварянето на някои търговски обекти. И тя със задна дата придобива силата на закон.

Освен това се изменят 13 закона, включително и Наказателният кодекс.

До 1000 лева глоба или пробация за лекари, ако откажат да лекуват при епидемия

Проектът предвижда промени в Наказателния кодекс (НК), според които лекари и медицински лица, които не окажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, ще се наказват с пробация до една година или с глоба от 300 до 1000 лева.

В момента чл. 141 от НК предвижда пробация или глоба до 300 лева на медицински лица, които не се притекат на помощ на болен или родилка, когато са били поканени.

По-рано главният прокурор призова за промени в НК, свързани с увеличение на наказанието при разпространяването на фалшиви новини, които всяват паника в обществото. Сега текстът на чл. 326 от НК предвижда до 2 години затвор, а управляващите предлагат наказанието да е до 3 години лишаване от свобода, както и глоба от 1000 до 10 000 лева.

Ако от деянието обаче са настъпили значителни вредни последици, извършителите са заплашени от много по-тежки глоби. В момента наказанието в такива тежки случаи е до 5 години затвор и глоба от 500 до 2000 лева. Депутатите предлагат глобата да бъде увеличена на от 10 000 до 50 000 лева.

Работникът получава брутната си заплата, ако предприятието затвори заради извънредно положение

Със закона се създават серия от нови разпоредби в Кодекса на труда, аналогични на вече съществуващи, които се явяват специални при извънредно положение. Така с нов чл. 218а КТ се регламентира, че както при бедствие (чл. 218 КТ), за времето на преустановяване на работа на предприятието или на част от него със заповед на държавен орган поради обявено извънредно положение, работникът или служителят има право на обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата.

Както и че при обявено извънредно положение работодателят може да възлага без съгласие на служителя да извършва временно надомна или работа от разстояние. Като се посочва, че това става със заповед на работодателя.

Има и нова разпоредба (чл. 120в), която урежда, че при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни служители. Като се предвижда (в нов чл. 267а), че за времето на преустановяване на работата работникът има право на брутното си трудово възнаграждение.

Освен това проектът предвижда, че „когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за целия период на извънредното положение“.

Освен това в КТ се записва, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на такъв, който не е придобил осем месеца трудов стаж. Ако човекът вече няма платен отпуск, излиза в неплатен.

Ако пък бременна, кърмачка, самотен родител, служител с 50 и повече процента неработоспособност или друг защитен по КТ, сам поиска да излезе в отпуск при извънредно положение, шефът е длъжен да го разреши.

Удължават се най-различни срокове – от тези за издаване на лични документи и на решенията на ТЕЛК, до този за внасянето на докладите за предстоящите читалищни дейности.