Актуално

Марко Тотев не е само нарицателно за каръщина, бил е даже адвокат

Ако досега сте си мислели, че превърналият се в нарицателно име за каръщина Марко Тотев е измислен герой, то в този момент ще ви изненадаме, като ви разкрием, че той не само е съществувал, но е бил брилянтен адвокат, съдия и депутат. Просто следван от лошия си късмет. В Деня на юриста ще ви разкажем за този многоуважаван жител на Велико Търново, съобщава temida.tv.

Марко Тотев е роден през 1858 г. Бил е единствен син в богатото и уважавано семейство на Тотьо и Кръстина Петкови. Баща му притежавал хан, намиращ се на мястото на днешния паметник на обесените в старата столица. Оттам е и първата каръшка история на Марко – ханът изгорял до основи от паднали фойерверки за тържеството за коронясването на княз Батенберг през 1879 г.

След като завършил право е бил назначен за началник на канцеларията на руския губернатор в Търново. Марко Тотев има близо 60-годишен юридически стаж, 44 години като адвокат, останалите като съдия в Търново и Ловеч. Бил е и инспектор към Министерството на правосъдието. Той е един от създателите на съдебната система в следосвобожденска България, чийто пледоарии са включени в учебниците по право. Говори се,  че през цялата си кариера той нямал нито едно загубено дело, а в града го определяли като блестящ адвокат.

Той придавал на словото си писмен вид и го раздавал предварително на съдиите, като казвал: „Тия старци дремят, не слушат внимателно какво говори адвокатът, а така като дам писменото слово, те щат не щат трябва да се запознаят детайлно с него“. Такава „волност“ много рядко си е позволявал друг негов колега.

Марко Тотев бил известен с перфекционизма и педантичността си относно работата

Дори осъжда тогавашното народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла. И до днес в музея на Марко Тотев може да се види регистъра на Великотърновската адвокатска колегия, в който под №1 е вписан именно „каръка“.

Наред с това търновецът се занимавал активно и с политика. Бил е приятел на министър председателя Стефан Стамболов и е избран за депутат от неговата партия в Четвъртото обикновено народно събрание, заседавало през 1884-86 г. в Търново и София. Заедно с колегите си Марко Тотев е от първите български депутати, които пристъпили прага на построената специално за българския парламент сграда, в която се надяваме сегашните депутати да се върнат окончателно. Награден е с два ордена за вярна служба към отечеството.

Като всеки човек, Марко Тотев също имал своите тайни страсти. Една от тях е към хазарта и играта на карти със залагания. Сред най-големите му проигравания била загубата на семейната воденица на края на Търново. С тази страст е свързана историята, която се разказва в Търново като легенда вече повече от век. Смята се, че именно тя го превръща и в символ на каръщината. Един ден Марко Тотев сяда да поиграе покер в кафене в старата част на старата столица. Играта му върви и при поредното раздаване му се пада, „златната комбинация”, кент флъш роял – най-силната в играта (поредица от последователни карти от десятка до асо от купи). Точно в момента, преди Марко да обяви ръката си и да вземе парите на останалите, по улицата се чува конски тропот. Партньорите му хвърлят картите на масата и излизат навът да видят какво става. Оказва се, че по улицата минава погребална процесия. Когато се връщат обратно на масата, разбира се, никой не вярва на Марко, че не е нагласил кралската кента. Тогава огорчен той изрича знаменитите думи за себе си, които се превръщат в крилата фраза: „Ех, на Марко Тотев все тъй ще му се случи.” Сред другите крилати лафове на адвоката били: „Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя” и „Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене”.

Лошият късмет го следва и след смъртта му

Знаменитият юрист е женен за Поликсения Кабакчиева, с която имат двама синове, Георги и Никола, които се отдават на военна кариера и достигат до генералски чинове. Юристът и общественик Марко Тотев умира на 26 юли 1936 г. в София. Оказва се, че каръкът не го оставя и след смъртта му. Няколко години по-късно в гроба на адвоката без разрешението на близките му бил погребан друг човек. Роднините на бай Марко обаче завеждат съдебно дело, което след месеци протакания спечелват. След като произнася решението си, съдията изрича: „Ех, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи.”