В съда

Четири казуса за гражданската отговорност чакат тълкуване от ВКС

Общото събрание на търговската колегия на ВКС ще трябва да отговори на четири въпроса, свързани със спорове след сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предложението за образуване на делото е на зам.-председателя на съда и ръководител на търговската колегия Дария Проданова, съобщава „Дневник“.

Тя изтъква, че през декември 2017 г. върховният съд е бил сезиран от Комисията за финансов надзор за противоречива съдебна практика при разглеждането на спорове, произтичащи от сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Проверка на комисията установила, че един и същ застраховател предявявал значителен брой искове пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и др. Застрахователят твърдял, че сключените с него договори са недействителни на различни основания: липсвала представителна власт на насрещната по договора страна или нейно съгласие; твърдял договори, сключени в противоречие или при заобикаляне на закона; противоречие с добрите нрави; липса на предписаната от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; поради привидност – сключен при условията на персонална симулация.

Освен че искал от съда да обяви договорите за нищожни, което би означавало, че те все едно не са били сключвани, алтернативно застрахователят е искал унищожаване на договорите поради измама.

Противоречието в съдебната практика идвало заради различната преценка за допустимостта на исковете. Една част от съдилищата приемали, че исковете са недопустими, а други – че са допустими и те са разгледани по същество. След това някои съдебни състави приемали, че исковете са основателни, а други – неоснователни.

„Независимо от различните становища на съдилищата по допустимостта и основателността на исковете, налице е позоваване на закона – чл. 477 и следващите от Кодекса за застраховането, но при различно негово тълкуване“, изтъква съдия Проданова. Тя подчертава, че тези дела не стигат до ВКС, тъй като последна инстанция по тях са окръжните съдилища. По тази причини за върховния съд липсва възможност да се произнесе и да спомогне за уеднаквяване на практиката без да постановява тълкувателно решение.

„Дневник“ разговарял с юристи за възможния мотив на застрахователя да иска нищожност или унищожаване на сключени с него договори, от които той има интерес. Те предположили, че застрахователят не е искал да плаща договорите и затова цели обявяването им за нищожни, използвайки различни аргументи.

Търговската колегия ще се произнесе с тълкувателно решение по следните четири въпроса:

– Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

– Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?

– Непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба по чл. 485 КЗ?

– Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?

Снимка: БНР

Коментарите са затворени.