Legalno съветва

Ако може да е търговска тайна, информацията губи поверителността си след пет години

Не всичко в преписката на орган за финансов надзор е поверително, а и след пет години търговската тайна пада. Това постанови в решение по дело на пострадал от германска пирамида Съдът на Европейския съюз, съобщава сайтът news.lex.bg.

Евалд Баумайстер инвеститор в германското дружество „Phoenix Kapitaldienst“ („Феникс“), чийто търговски модел представлява пирамидална схема, съставляваща измама. През 2005 г. срещу фирмата е открито производство по несъстоятелност, дружеството е прекратено и в момента е в ликвидация.

Баумайстер поискал от Федералната служба за надзор върху финансовите услуги да му предостави достъп до някои документи, свързани с „Феникс“. Сред тях са становище от специален одит, доклади на одиторите, документи за вътрешно ползване, кореспонденция, получена или изготвена от надзорния орган.

След като федералната служба отказва да му предостави достъп, мъжът завежда дело. То стига до Федералния административен съд, който се обръща към СЕС. Административните съдии искат съдът в Люксембург да уточни обхвата на Директивата относно пазарите на финансови инструменти, според която компетентните органи имат задължение за професионална тайна и нямат право (освен в изчерпателно изброени от директивата случаи) да разкриват получената от тях поверителна информация.

С днешното си решение СЕС най-напред постановява, че нито цялата свързана с поднадзорното предприятие информация, предадена от него на компетентния орган, нито всички съдържащи се в преписката изявления на този орган (включително кореспонденцията му с други институции), представляват безусловно поверителна информация, която попада в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна. „Като поверителна следва да бъде квалифицирана информацията, която, първо, не е публична, и второ, разгласяването на която би могло да накърни или интересите на предоставилия я, или интересите на трето лице, или пък безпроблемното функциониране на системата за контрол върху дейността на инвестиционните посредници, въведена с директивата“, посочва съдът.

На следващо място СЕС уточнява, че информацията, която е могла да представлява търговска тайна, по принцип губи поверителността си, когато датира отпреди пет или повече години. „По изключение случаят може да е различен, когато страната, която се позовава на поверителността, докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица“, обясняват съдиите в Люксембург.

Съдът обаче отбелязва, че такива съображения не са валидни за информацията, поверителността на която би могла да бъде обоснована с причини, различни от важността ѝ за търговското положение на съответните предприятия. И дава пример с информацията за прилаганите от компетентните органи методи и стратегии за пруденциален надзор.

В решението се подчертава, че държавите имат свободата да разширят защитата срещу разгласяване до цялото съдържание на преписките на органите за финансов надзор, или обратно – да допуснат достъпа до информацията на компетентните институции, която не е поверителна по смисъла на директивата. „Всъщност единствената цел на директивата е да задължи компетентните органи по принцип да отказват разгласяването на поверителна информация“, посочват европейските съдии.

И заявяват, че в случая на германеца, пострадал от пирамидата, Федералния административен съд трябва да провери дали информацията, която мъжът иска от Федералната служба за надзор върху финансовите услуги, попада в обхвата на задължението за професионална тайна, което този орган е длъжен да спазва съгласно директивата.