Системата

Всеки апелативен спецпрокурор да може да иска временно отстраняване от длъжност на тримата големи

Редови обвинител от Апелативната специализирана прокуратура да може да иска от Висшия съдебен съвет (ВСС) временно отстраняване от длъжност на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, ако някой от тях бъде привлечен като обвиняем. А съветът да взема решението си за това с квалифицирано мнозинство от поне 17 гласа.

Това е едно от предложенията, свързани с отговорността на тримата големи в съдебната власт, което ще направи министърът на правосъдието Данаил Кирилов. В интервю за Канал 3 той повдигна леко завесата над идеите си, които трябва да влязат в проект за мащабни изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). А впоследствие пред сайта „Лекс“ направи някои разяснения.

„От техническа страна проектът беше завършен като работа от мен и екипа, който съм избрал да работи по този въпрос, във вторник вечерта. Към момента осъществяваме финално съгласуване, което е на правно техническо ниво. Имаме готовност да представим, коментираме и да обсъждаме този проект“, каза министърът. И подчерта, че все още не би искал да навлиза в конкретика и детайли. По информация на „Лекс“ предложенията по всяка вероятност първо ще бъдат съгласувани на европейско ниво.

„Искам само да посоча в аванс, че тук обхващаме всички аспекти на отговорността. Стремежът ни е бил да направим уредбата изчерпателна. Дали сме си сметка, че конституционната рамка е установена в основния закон на Република България, включително и в чл.127 и чл.129, които изцяло сме съобразили“, обясни Кирилов.

Той посочи, че правният режим на отговорността на тримата големи обхваща няколко хипотези и разкри какво ще предложи за една от тях. Като изрично подчерта, че режимът е еднакъв за двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор.

„Едната хипотеза касае в случаите, когато имаме наказателно производство, тоест имаме данни за извършено престъпление. В тези случаи доразвиваме действията, които се извършват от разследващите органи, така че да се преодолеят всякакви съмнения за зависимост и невъзможност да се проведе такова разследване.

Предвидили сме механизъм за временно отстраняване по отношение на тримата големи. Нашият стремеж е да деперсонализираме изцяло дебата по този въпрос. Режимът е равен и еднакъв за тримата. При временното отстраняване, първоначалният момент е в момента на привличането като обвиняем. Когато е привлечен като обвиняем един от тримата, тогава разследващият орган чрез апелативен прокурор уведомява ВСС, който действа по начина, по който сме разписали и сме предвидили мярката „временно отстраняване“ да бъде взета  с квалифицирано мнозинство с повече от 17 гласа“, каза Данаил Кирилов пред Канал 3. Като подчерта, че това e мнозинството, което Конституцията изисква и за избора на един от тримата големи, и това е начин да се избегне конюнктурно или лично отношение към тримата големи при подобна процедура.

Пред „Лекс“ министърът разясни, че това правомощие се дава на всеки обвинител в Апелативната специализирана прокуратура, а не само на ръководителя ѝ, „Има и форма на контрол“, каза Данаил Кирилов. Той заяви, че засега не иска да разкрива повече подробности по контрола, но подчерта, че е избегнат този от главния прокурор.

По отношение на дисциплинарната отговорност на тримата големи, Данаил Кирилов каза, че ще се следва режимът за всички останали магистрати. В момента законът предвижда, че дисциплинарното производство се образува по предложение или на административния ръководител, или на по-горестоящия такъв, или на Инспектората към ВСС, или на министъра на правосъдието.

За членове на ВСС обаче режимът е по-различен – за тях дисциплинарката може да започне по предложение на трима членове на съответната колегия или петима членове на пленума на ВСС. Има и специфична хипотеза, когато членът на ВСС е избран от парламента – тогава инициативата е на една пета от депутатите, а ако е от професионалната квота – на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.

По отношение на евентуално временно отстраняване от длъжност при дисциплинарка министърът посочи: „В този случай би следвало да бъде налице хипотезата предвидена в Конституцията – чл 129, ал.2, т. 5, тоест ако е налице грубо нарушение на служебните задължения или съществено е уронен престижът на съдебната власт“.

И допълни: „Тук също има две хипотези, но не искам да ги обсъждам предварително, нека влезем в официалния дебат“.

Данаил Кирилов коментира пред Канал 3 и идеята на председателя на Върховния административен съд Георги Чолакова и главния прокурор Сотир Цацаров да бъде създаден дисциплинарен съд за магистратите. „Това е една хубава идея. Запознах се с това предложение в рамките на дебата във ВСС. Не бих могъл да представя всички аргументи „за“ и „против“. Смятам, че тази идея е положителна и би могла да бъде ефективна. Главното ѝ предимство е, че в магистратите би могло да възникне по-голямо доверие в независимостта при осъществена на дисциплинарната дейност. Може да се представи и контрааргумент – че възниква подозрение, че тричленка или петчленка въздава дисциплинарните наказания в съдебната система. Но е  хубаво, че започва такъв дебат. Нека да се види реакцията на самите магистрати. Нашата магистратура утвърди в голяма степен самоуправлението си и ако магистратите подкрепят тази идея, тя наистина може да бъде работеща“, каза той.

Министърът заяви, че не е променил мнението си и няма да издига кандидатура за нов главен прокурор, както му позволява законът. „Бих го променил, само ако настъпи остра необходимост да се коригира състезателната процедура –  ако се създаде внушение за предрешеност или се предпостави неуспех на процедурата. Т.е. само в авариен случай. Иначе номинацията би следвало да бъде в ръцете на членовете на ВСС“, заяви Данаил Кирилов.