Юристи

Проф. Атанас Семов: Ранното освобождаване на Полфрийман руши морала

Заедно с почтеността върви и чувствителността към обществените измерения на едно съдебно произнасяне. Това, което беше направено с толкова ранното освобождаване на Полфрийман, чието поправяне никак не е съвсем очевидно, за мен беше доста нередно. Не твърдя, че има нарушение на закона, но нарушение на онази представа за морал, която съдебната система задължително трябва да носи, според мен имаше. Това каза в предаването „Лице в лице” по бТВ конституционният съдия проф. Атанас Семов.

Той допълни, че не е разбрал защо делото за Полфрийман е било насрочено чак след месец. По думите му това са дела, които могат да се гледат много бързо, на Запад се гледат за дни.

„Законодателят и законът не могат да бъдат безчувствени към паниката, страха, обществените вълнения по никакъв начин. Законът понякога отразява обществените отношения, понякога ги формира. Да се правят популистки закони от днес за утре, за да се отговори на моментни настроения, е недопустимо, а в някои материи е абсолютно недопустимо – например данъчната, наказателното право, процесуалните закони, конституционното право.

Там припряни решения от днес за утре не бива да се вземат в никакъв случай. Това, за което днес става дума, е мярка, според мен, малко припряна. Съкратеното производство има своите много сериозни плюсове – то увеличава вероятността да се стигне до осъдителна присъда, то улеснява правосъдието”, каза проф. Семов.

По думите му големият проблем на правосъдието не е непременно тежестта, размерът на наказанието. „Истински важната сила, голямата сила на правосъдието е в неотменимостта на наказанието, неизбежността. Много по-добре е всички извършители на престъпления да бъдат наказани макар и с относително по-леки наказания, отколкото да имаме смъртна присъда или доживотен затвор и половината от извършителите да не стигат до присъда изобщо”.

„Съдът по правата на човека в Страсбург е да се жалят пред него жертвите на властови произвол, тоест хората, които не са намерили правосъдие в своята държава, правосъдие само по конвенцията за правата на човека, разбира се, на за щяло и нещяло”, каза проф. Семов.

Той уточни, че най-високо демократичните държави, като Германия, са тези, от които има най-много жалби в съда в Страсбург. „В същото време е вярно и обратното – едно пренебрежение към човека изобщо, към правата на човека по-конкретно и още по-конкретно към правата, произтичащи от конвенцията или от Хартата за основните права на ЕС е лесно да бъде забелязано у нас в работата на полицията, на администрацията, за съжаление и по немалко съдебни дела. Поради което, това е и смисълът на съществуването на съда в Страсбург – хората се жалват пред Страсбург и той установява, че има едно или друго нарушение.

Лошото е, че заради многото дела съдът в Страсбург работи много бавно – 5-6 – 9 години продължава едно дело там, а закъснялото правосъдие е лошо правосъдие”. „Ние като общество сме твърде търпеливи, много повече жалби би трябвало да има в Европейския съд по правата на човека за случаи на лошо правосъдие, много повече, допълни проф. Семов.

Много по-голяма чувствителност като общество трябва да имаме навреме, в момента, в който първо се осъществява властови произвол, второ – след това да речем един или друг съд по една или друга причина не решава делото така, както навярно е правилно, защото съдът разбира се преценява кое е правилното, но все пак има и съд в Страсбург за това да даде една резервна, външна, независима преценка“, каза още проф. Семов.

„Иска ми се две неща да се чуят днес и да се разбират в обществото – едното – съдията по подобие на учителя е по презумпция прав – ценностното, качественото общество е това, което вярва на съдиите си.

В същото време – зрялото гражданско общество е това, което реагира срещу отделните случаи на безобразие. Зрялото гражданско общество, и демократично общество, е това, което реагира остро срещу всяко посегателство срещу основните права, особено такива права като свободата на словото, на каквото посегателство станахме свидетели в Националното радио. Това е атентат срещу демокрацията. В такива случаи трябва да се реагира много остро“, каза проф. Семов.

По думите му, една самоцелна реактивност по всеки повод с презумпцията, че съдебната система е лоша, още повече, че е корумпирана, е изключително вредно разбиране.

България има много висококачествени и високопочтени съдии, трябва да се научим да отсяваме важното от маловажното и да реагираме тогава и активно, когато имаме основателни причини за категорична нетърпимост, а ние търпим прекалено много, добави той.

По темата за избирането на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор, той заяви, че европейският главен прокурор не е като националния. Той няма съществени функции които да променят политически положението в Съюза или в една държава, няма такава власт, обясни проф. Семов.

„Европейската прокуратура е направена, така че би могла да свърши работа, макар че е доста тромава структура с много равнища. Той има една съществена функция при определяне на националните представители и при разпределянето на групите прокурори, които ще повдигат обвинения по дела пред държавите, преди това ще разследват“.

Ако продължаваме да чакаме ЕС да ни оправи държавата, няма да я оправи никога и няма да го дочакаме, категоричен беше професорът.

„Съюзът все пак, макар досега да нямаше, започва да си създава инструменти за въздействие в бившите социалистически страни, в които има по-големи или по-малки проблеми със законността и демокрацията – например в България и Румъния. Един такъв инструментариум е европейската прокуратура, вторият е новият механизъм за наблюдение на правовата държава във всички държави членки. Тези механизми неизбежно ще доведат до някои резултати, но основната работа трябва да си я свършим ние тук“, добави проф. Атанас Семов.