В съда

Пиян шофьор, убил трима при катастрофа, ще лежи само 5 години в затвора

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно призна Любомир Трайков за виновен за причинена от него смърт на трима души след катастрофа в Пловдив. Наложеното му наказание е 5 години затвор и вземане на шофьорската му книжка за 7 години, съобщава „Дневник“.

Върховните съдии Николай Дърмонски, Румен Петров и Спас Иванчев са изменили решението на по-долната съдебна инстанция, която осъди Трайков на 6 години затвор и отнемане на книжката за 7 г. Първоинстанционният съд пък бе определил наказание от 4 години „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“ за 6 г. за причиняване на смърт на повече от един човек при катастрофа в пияно състояние.

Производството протича по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият призна изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по делото.

Процесът стигна до върховната инстанция след жалби на подсъдимия и на частните обвинители. Трайков е поискал намаляване на наложените му наказания, а частните обвинители – връщане на делото за ново разглеждане от Апелативния съд с указания за увеличаване на наказанията.

ВКС посочва в мотивите си, че от фактите по делото е установено движение направо на подсъдимия Трайков и пресичане на неговата посока на движение от страна на пострадалия Ламджиев. Върховните съдии пишат: „Подсъдимият и пострадалият са се движели в едно и също платно за движение, в две насрещни ленти, напълно равнопоставено. В момента, в който разделителната ивица е прекъснала и е дала възможност на пострадалия да извърши маневрата завой наляво, равностойното движение се е променило, като това на подсъдимия е било с предимство пред извършващия маневрата пострадал.“

Съгласно съдебната практика, независимо от скоростта си на движение, шофьорите с предимство не губят това си право.

Според съда на първо място по реда на закона, на правната и житейска логика стои задължението на пострадалия да осигури предимството на правоимащите го. Ако той беше изпълнил това си задължение, до съприкосновение не би се стигнало, независимо от това каква е била скоростта на имащия право на предимство при преминаване. След като не е изпълнил своето задължение, се е стигнало до удар между двете превозни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да шофира с позволена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат – смъртта на пострадалите.

В мотивите на решението на ВКС се сочи също, че е безспорно наличието не на един, който е достатъчен, а на два квалифициращи признака – деянието е извършено от подсъдимия в пияно състояние (0,8‰ алкохолна концентрация) и е причинена смърт на повече от един човек.

Преценявайки посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, върховните съдии напомнят, че определянето на наказанието не е чисто механичен процес, при който с математически подход се изчислява съотношението между тях. „Възможно е отделни обстоятелства да имат значително по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценяват с един по-балансиран подход. Така например няма спор, че подсъдимият е нарушил Закона за движение по пътищата, като почти двукратно е превишил позволената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с предимство и е очаквал то да му бъде осигурено, независимо от скоростта му на движение“, пише в мотивите на върховния съд.

Съдебният състав на ВКС приема, че наложеното от Пловдивския апелативен съд не е справедливо при посочения баланс на смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства.

„Това говори в подкрепа на извода, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не и толкова значителен, колкото е възприет от съда от първата инстанция. Относителната тежест на допуснатото нарушение на правилата за движение – двукратно почти превишена скорост, както и наличието на един погубен човешки живот повече от предвиденото в закона, в съвкупност е твърде висока, за да може наказанието да се определя толкова близко към минимума на предвидената в закона санкция“, аргументират се още върховните магистрати.

Те подчертават, че следва да се отчита и последващото поведение на дееца и проявеното разкаяние.

Според съда наказанието „лишаване от свобода“ трябва да се определи на 7 години и половина, като със законовата редукция – намаляване с 1/3 заради съкратеното съдебно следствие, окончателният размер трябва да е 5 години. Наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ трябва да остане в определения от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си вид и двете наказания ще са напълно достатъчни, за да изпълнят заложените в Наказателния кодекс цели на специалната и на генералната превенция, посочва ВКС.

Коментарите са затворени.